В периода октомври-ноември 2023 г. по поръчка и с методологическата подкрепа на Национален фокусен център за наркотици и наркомании от „Глобал Метрикс“ ЕООД беше реализирано проучване относно някои аспекти от здравното поведение, оценки и нагласи по отношение на употребата на психоактивни вещества сред учениците (8-12 клас) в град Добрич. Проучването обхвана 1004 ученици от 44 паралелки, разпределени в 9 училища от гимназиален етап на обучение, съгласно предварително изготвена и одобрена извадка.
Основни резултати по отношение на употребата на наркотици:
11,3% от учениците в град Добрич посочват, че са употребявали някога в живота си някакво наркотично вещество. Най-голям дял от тях са употребявали канабис (марихуана, хашиш) – 10,7%, в по-малка степен стимуланти (амфетамини, метамфетамини, екстази, кокаин) – 2,7%, халюциногени (LSD, халюциногенни гъби) – 2,4% и опиоиди (хероин, метадон, морфин, кодеин) – 1,5%. Употреба на комбинация на две и повече наркотични вещества е посочена от 2,3% от анкетираните.
9,8% от учениците (или 86,7% от употребявалите поне веднъж някога наркотици) отбелязват, че са употребявали някакво наркотично вещество 12 месеца преди провеждане на проучването, като най-голям дял са употребявали канабис (9,2%), в по-малка степен стимуланти (1,7%), халюциногени (1,6%) и опиоиди (0,9%).
През последните 30 дни преди провеждане на проучването делът на употребявалите някакво наркотично вещество е 6,4% (или 56,6% от употребявалите поне веднъж някога наркотици), като най-голям дял от учениците отбелязват употреба на канабис (6,2%), в по-малка степен халюциногени (1,0%), стимуланти (0,8%) и опиоиди (0,8%).
През последните 24 часа преди провеждане на проучването делът на употребявалите канабис е 2,0%.
През последните 30 дни ежедневно или почти ежедневно наркотици са употребявали 0,8% от анкетираните.
Най-ранна средна възраст на първа употреба сред учениците в град Добрич се наблюдава по отношение на употреба на инхаланти, опиоиди, кокаин, амфетамини, метамфетамини и халюциногени (14 г.). Употребата на канабис започва средно на 14,5-годишна възраст, а на кокаин, екстази, и синтетични канабиноиди – на 15-годишна възраст.
Като причини за първа употреба на наркотично вещество, те най-често посочват „от любопитство, да опитат нещо непознато“ (45,1% от употребявалите наркотици), „за удоволствие, за да изпитат временен приятен ефект“ (39,8%), „от скука, за разнообразие“ (29,2%), „за да се откъснат от действителността“ (16,8%), „за да подтиснат собствени проблеми при общуването“ (15,0%), „защото са се чувствали самотни“ (15,0%).
4,8% от учениците посочват, че някога в живота си са употребили канабис в комбинация с алкохол, а 1,8% – през последните 30 дни. Само 1,2% са инжектирали някога в живота си наркотици.
По отношение на употребата на нови (т.нар. от медиите „дизайнерски”) наркотици или продукти, различни от вече познатите и разпространявани, 2,3% от учениците посочват, че някога в живота си са ги употребявали, а 1,3% от тях посочват употреба през последните 30 дни. С ежедневна или почти ежедневна употреба на синтетични канабиноиди са 0,2% от тях. Учениците употребяват нови наркотици обикновено под формата на растителна смес за пушене, в по-малка степен под формата на кристали, прах, течност или таблетки. По-често се снабдяват с тях от дилър, отколкото от приятел или съученик.
Според 2,5% от учениците в град Добрич редовното пушене на канабис не представлява риск за здравето. 8,9% смятат, че няма риск за здравето и когато пушат редовно наргиле. 1,4% от учениците определят редовната употреба на хероин, кокаин или екстази като нерискова. 16,9% одобряват пушенето на канабис, като при 3,4% това се отнася независимо от количеството.
71,1% от анкетираните определят употребата на наркотици като проблем за страната ни, за 68,7% е проблем за град Добрич, а за 66,8% е проблем за училището, в което учат.
23,9% от учениците в град Добрич посочват, че са употребявали поне веднъж някога в живота си райски газ за забавление (вкл. в балони). 20,0% са имали такава употреба през последната година, а 8,4% – през последните 30 дни.
Подробен анализ на проучването