Всяка година на 10 октомври се отбелязва Световния ден на психичното здраве. Мотото на кампанията на Световната здравна организация през 2026 г. е „Гласът на личния опит: истински гласове, реална промяна“, като то насочва вниманието към пълноценно ангажиране на хората с личен опит в сферата на психичното здраве и за признаване на техните познания като ценна форма на експертиза. Когато хората с личен опит са пълноценно ангажирани, системите за психично здраве стават по-ориентирани към личността, основани на правата на човека и по-адекватни спрямо нуждите и опасенията на хората.
Психичното здраве е неразделна част от общественото здраве и има пряко значение за качеството на живот, социалното включване, трудоспособността и икономическото развитие. В световен мащаб повече от 1 милиард души живеят с психично разстройство, а депресивните и тревожните разстройства са сред най-разпространените състояния. В България приблизително 16,4% от населението живее с психично разстройство, което съответства на около един на всеки шест души. Психичните разстройства са и втората водеща причина за години живот с увреждане в страната.
През 2025 г. в България са отчетени 39 676 хоспитализации по повод психични и поведенчески разстройства, или 617 хоспитализации на 100 000 души. След спад в периода 2020–2021 г. се наблюдава възстановяване и нарастване на използването на стационарна психиатрична помощ.
Хоспитализациите, свързани с употребата на алкохол, са 2 733, или 42,5 на 100 000 души. В сравнение с 2024 г. това представлява намаление с 4,4%. Показателят обаче остава важен индикатор за необходимостта от ефективни мерки за превенция, ранна интервенция и лечение на зависимостите.
През 2025 г. са регистрирани 11 249 случая на остри интоксикации с психоактивни вещества. От тях 8 499 са при мъже, а 2 750 – при жени. Алкохолът е водещо посочено вещество – 7 738 случая, следван от наркотичните вещества и комбинираната употреба. Сред лицата до 18-годишна възраст са регистрирани 1 481 случая.
Данните за самоубийствата показват значими различия между половете. През 2025 г. смъртността вследствие на умишлено самонараняване е 11,0 на 100 000 мъже и 3,2 на 100 000 жени. Общият показател е 7,0 на 100 000 души, като смъртността при мъжете е приблизително 3,4 пъти по-висока.
Въпреки наличния ресурс, психиатричната помощ в България продължава да бъде преимуществено болнично ориентирана. Извънболничните и обществено базираните услуги са недостатъчно развити, а достъпът до специалисти остава неравномерен в различните региони на страната.
Кадровото обезпечаване е сред основните предизвикателства. През 2025 г. са предвидени 16 държавно финансирани места за специализация по психиатрия, но са заети само 2, или 12,5%. Към края на годината броят на психиатрите е намалял с 1,1% спрямо предходната година. Тези данни показват необходимостта от последователни мерки за привличане, обучение и задържане на специалисти.
Достъпът до психиатрична помощ в България остава сред най-ниските в Европейския съюз. Според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие едва 26% от хората с психични разстройства получават лечение, при приблизително 33% средно за европейските държави, включени в анализа.
Основните бариери пред търсенето на помощ са финансовите затруднения, страхът от лекари или лечение, стигмата и недоверието към системата. 46% от анкетираните посочват финансовата бариера като причина да не потърсят необходимата психично-здравна помощ, 31% се въздържат поради страх от лекари или лечение, а над 80% смятат, че хората с психични разстройства са възприемани негативно от обществото. 47% споделят, че медицинските специалисти се отнасят различно към пациентите с психични разстройства.
Преодоляването на стигмата е обща отговорност на институциите, медицинските специалисти, медиите, образователната система и гражданското общество. Необходимо е психичното здраве да бъде разглеждано като част от общото здраве, а хората с психични разстройства да получават навременна, качествена и недискриминационна помощ.
Министерството на здравеопазването определя като основни приоритети:
- Развитие на интегрирана система за психично здраве, ориентирана към потребностите на човека.
- Преход от преобладаващо институционален модел към услуги, базирани в общността.
- Подобряване на достъпа до психиатрична и психотерапевтична помощ.
- Намаляване на регионалните различия в осигуряването на услуги и специалисти.
- Устойчиво кадрово обезпечаване на системата.
- Укрепване на превенцията на самоубийствата, самонараняването и зависимостите.
- Ранно откриване и подкрепа на деца и млади хора.
- Модернизиране на материалната база и подобряване на условията за лечение.
- Повишаване на здравната грамотност и ограничаване на стигмата.
- Подобряване на събирането, анализа и използването на данни за психичното здраве.
Реформата в областта на психичното здраве е необходимо да бъде дългосрочен национален приоритет. Увеличаването на финансирането е важна стъпка, но устойчивото подобряване на системата изисква едновременно развитие на човешкия ресурс, модернизиране на инфраструктурата, разширяване на услугите в общността и по-добра координация между здравни, социални, образователни и други институции.
Целта е да се изгради по-достъпна, интегрирана и ориентирана към човека система, която осигурява подкрепа възможно най-близо до мястото, където хората живеят, учат и работят. Промяната трябва да обхване не само лечението, но и превенцията, ранната интервенция, рехабилитацията и социалното включване.
Психичното здраве е споделена отговорност. С устойчиви инвестиции, квалифицирани специалисти, услуги в общността и намаляване на стигмата България може да изгради система, която отговаря по-ефективно на потребностите на гражданите и гарантира равнопоставен достъп до качествена помощ.